QUESTION You talk a lot about the boat, the weather etc but what about your own health? How are your bodies coping, especially your hands?

ANSWER: We started as absolute beginners 18 months ago, so we had to pile up a lot of rowing volume - we ended up doing well over 6,000km (the distance of our Atlantic crossing) on rowing machines at the gym. Thus, our hands got their fair share of blisters and callouses on land, so during the crossing this has not been a problem.

Interestingly enough our bodies got mobilized and switched to survival mode - suppressing aches and sores in order to maximize our chances of getting to the other side. Thus, for example, when we get some back aches, knee cracking, elbow swelling, etc. those pass away quite quickly. 

Our bottoms have been causing us the largest amount of discomfort. We were not planning to post about that, but since you asked - let truth be told: one of the rowers got a small crater on his behind. After applying creams and sprays for several days it healed. Dr.Kalo (our principal doctor – and brother/uncle), who has been an emergency traumatologist and surgeon, had prepared for us a First Aid kit which barely fit into a 20-liter bag and which we trust would keep us covered for most imaginable situations:)

QUESTION : I am sure a lot of people are also interested to know why you chose organ donation as your cause?

ANSWER: As you may or may not know, every ocean rower has a charitable cause that he/she is supporting. Initially we considered raising funds for different charities, but once we thought about the potential of saving lives though organ donorship after death, we decided that no other cause could be as impactful with so little effort and no financial strain on people. We embraced the Yes! For life (Да!За Живот!) campaign of the Bulgarian Health Ministry without hesitation. Laws in Bulgaria are such, that the closest relatives of the deceased have the final say, so it would really help if people are already prepared with their decision. Facilities and doctors are available, the bottleneck is the lack of enough potential donors. This is actually the situation worldwide. Collectively, we can help alleviate that situation by stimulating conversation around this subject and actually save lives.

QUESTION:  Which item / appliance, with you on board, do you need the most and which is superfluous / unnecessary?

ANSWER: Our water maker is most definitely a huge lifesaver and undoubtedly the most useful object we carry. Since we need around 12 liters a day, not having a water maker (electric or manual) would make it impossible for us to complete our row simply because we cannot carry so much bottled water. On the other hand, an object that we haven’t touched since our departure from Portimao is our set of sea binoculars. Turns out, our AIS and chart plotter do a great job of locating the ships around us and informing us of their course and location in real time. In addition, the view of the horizon with the binoculars doesn’t vary much from the one without them.

QUESTION:  What was the lowest point and how did it go?

ANSWER:  Our lowest point was when our rudder and spare rudder broke within a few days of each other, while we were about halfway in our voyage. We thought that we could be forced to send a SOS signal or drift at sea for months, since without a functioning rudder it would be extremely difficult to navigate our boat in the constantly changing ocean conditions for 3,000km. Both alternatives seemed dreadful to us. Fortunately, we were able to patch up both rudders and hope those would last until the end of our crossing.

QUESTION:  Stefan - how do you feel exposing your son to risk?

ANSWER: I feel we are not taking much higher life threatening risks than we would if we were to go on an excursion in the mountains or a trip around several counties by car or commercial flights. 

One reference point that reassures me is that in the history of ocean rowing there has been only one case when a boat with a pair of rowers have died and that happened 60 years ago when navigation and communication means were not as advanced as they are today. 

QUESTION: What is your risk management philosophy?

ANSWER: It is a multi-prong philosophy and practice on which we have been working for the past year and a half:

1) learn from be most experienced boat designers, builders, sailors and rowers in the world.

2) make sure that your boat is stronger than necessary and that you know every bit of it inside out – that’s why we decided to build it ourselves and why it is several hundred kilograms heavier than necessary - from all the extra layers of fiberglass, embedded stainless steel plates, insulations, etc.

3) have back-ups for pretty much everything on board (for some items we have not jut 1 or 2 but 5 or more backups) and repair anything that breaks as soon as possible before it the weather deteriorates.

4) be disciplined about staying tied up to the boat, keeping hatches closed and constantly avoiding unnecessary risks.

5) when weather conditions make rowing close to unmanageable, throw one of the sea anchors in the water and wait it out in the cabin

6) have the best ground support team you can have - for us this team includes Zhenie Ivanova, Ralph Tuijn, Valeri Petrov and Kalin Dimitrov who have been providing us invaluable support. 

ВЪПРОС Говорите много за лодката, времето и т.н., но какво ще кажете за вашето здраве? Как се справят телата ви, особено ръцете ви?

ОТГОВОР: Започнахме като абсолютни начинаещи в гребането преди 18 месеца, така че трябваше да наваксаме много - в крайна сметка се справихме с над 6 000 км (разстоянието на нашето атлантическо преминаване) на гребни машини в салона. Така, ръцете ни получиха достатъчно мехури и мазоли на сушата, че по време на пресичането това не е било проблем.

Интересно е, че телата ни са се мобилизирали сами и са преминали в режим оцеляване - потискайки болки и рани, за да увеличим максимално шансовете си да стигнем до другата страна. Така например, когато получим болки в гърба, пукане на колена, подуване на лакът и др., те отминават доста бързо J

Нашите задни части ни причиняват най-много дискомфорт. Не планирахме да публикуваме по този въпрос, но тъй като вие попитахте - нека бъдем откровени - един от гребците получи малък кратер отзад.:-). След прилагането на кремове и спрейове в продължение на няколко дни, раната заздравя. Д-р Кало ( главният ни лекар, брат / чичо, травматолог и хирург), ни беше подготвил комплект за първа помощ, който едва се побра в 20-литрова торба и за който вярваме, че ще ни послужи за повечето въобразими ситуации :-)

ВЪПРОС Защо избрахте дарението на органи за своя кауза?

ОТГОВОР: Както знаете или не знаете, всеки океански гребен има благотворителна кауза, която той / тя подкрепя. Първоначално обмисляхме да съберем средства за различни благотворителни организации, но след като помислихме за потенциала да спасим човешки животи чрез донорство на органи, решихме, че никоя друга кауза не може да бъде толкова въздействаща с много малко усилие и никакви финансова обремененост за хората. Прегърнахме Да! За Живот! - кампанията на Министерството на Здравеопазването без колебание. Законите в България са такива, че най-близките роднини на починалия имат последната дума, така че наистина би помогнало, ако хората вече са подготвени със своето решение. На лице са необходимите специалисти и организация, като основният проблем е липсата на достатъчно донори. Това всъщност е ситуацията в световен мащаб. Колективно можем да помогнем за облекчаване на тази ситуация и реално да спасим животи.

ВЪПРОС: Кой предмет/уред, с вас на борда, ви е най необходим и кой е излишен/непотребен?

ОТГОВОР: Водната помпа (десалинатор) е несъмнено най-полезният предмет, който носим. Тъй като имаме нужда от около 12 литра на ден, липсата на машина за производство на вода (електрическа или ръчна) би направила невъзможно да завършим прекосяването, просто защото не можем да носим толкова много бутилирана вода. От друга страна, предмет, който не сме пипнали откакто сме тръгнали, са нашите бинокли. AIS системата и картографа ни вършат чудесна работа за локализирането на корабите около нас и ни информират за техния курс и местоположение в реално време. Ана хоризонта се вижда всичко със или без бинокли.

ВЪПРОС: Кой беше най-трудния момент и как премина той?

ОТГОВОР: Най-трудния момент беше, когато руля и резервния рул се счупиха в рамките на няколко дни един от друг, докато бяхме само на половината път от плаването. Обмисляхме как може да бъдем принудени да подадем SOS сигнал или да се носим по теченията и вятъра в океана в продължение на месеци. Без функциониращ рул би било изключително трудно да насочваме лодката в постоянно променящите се океански условия за останалите 3000 км. И двете алтернативи ни се сториха ужасни. За щастие успяхме да укрепим и двата руля и се надяваме те да издържат до края на нашето пътуване.

ВЪПРОС: Стефан - Как се чувстваш да излагаш сина си на риск?

ОТГОВОР: Чувствам, че не поемаме много по-големи рискове, застрашаващи живота, от тези, ако отидем на екскурзия в планината или предприемем пътуване с кола или самолет.

Факт който ме успокоява е, че в историята на океанското гребане е имало само един случай, когато лодка с двама гребци са починали и това се е случило преди 60 години, когато средствата за навигация и комуникация не са били толкова напреднали, колкото са днес.

ВЪПРОС: Каква е вашата философия за управление на риска?

ОТГОВОР: Това е многостранна  философия и практика, върху която работим през последната година и половина:

1) Учим се от най-опитните дизайнери на океански лодки, строители, моряци и гребци в света.

2) Уверени сме, че нашата лодка е по-здрава от необходимото и че познаваме всяка част от нея от горе до долу - затова решихме да я построим сами и затова тя е с няколко стотин килограма по-тежка от необходимото - от всички допълнителни слоеве фибростъкло, вградени плочи от неръждаема стомана, изолации и др.

3) Имаме резервни части за почти всичко на борда (за някои елементи не само 1 или 2, но 5 или повече бройки) и поправяме всичко, което се счупи възможно най-скоро, преди да се влоши времето.

4) Поддържаме дисциплина да сме вързани към лодката постоянно, да държим люковете затворени и винаги да избягваме излишните рискове.

5) Когато метеорологичните условия правят гребането рисково, хвърляме една от морските котви във водата и изчакваме в кабината

6) Разчитаме на страхотен наземен помощен екип - за нас той включва Жени Иванова, Ралф Туйн, Валери Петров и Калин Димитров, които ни оказват безценна подкрепа.