If at some point you end up being stuck on a life raft for days on end and see a bird fly by you, don’t start jumping around for joy because you may still be hundreds of miles away from land.
We’ve been seeing birds all along our ocean crossing and we even saw a couple when we were right in the middle of the Atlantic!
Several days ago, however, for the first time one of them came onto our boat. We called him Eduardo since he probably came from the Brazil - which was over 1,500 km to the south at that time. Eduardo was a curious and fearless sparrow. He examined every part of our boat (including the cabin) and perched himself on our hands and heads. He stayed to rest for several hours, left a few droppings for good luck and flew away.
A few days later 2 other sparrows landed on the boat. It was obvious that Tina and Chocho were madly in love, as they stayed close to each other, rubbed against one another and kissed with their beaks most of the time.
They seemed dead tired as their eyes were closing often and they did not touch the water and crumbs we had offered to them. Unlike Eduardo, they stayed the night - cuddled next to each other a few centimeters away from the moving rowing seat. They were not bothered that our our arms holding the oars were swinging above their heads or that boat was being bumped around by the waves.
In the morning we found Tina rolled to one side, stiff and motionless - she must have died from fatigue. We put her in the water and as she floated away a fish took her underwater.
Chocho stayed perched over the cabin for an hour, then flew off, dived head first in the water and also disappeared.
Ако в се случи да се озовете на спасителен сал дни поред в океана и видите птица да лети до вас, не започвайте да скачате от радост, защото все още би могло да сте на стотици мили от сушата.
Виждали сме птици през цялото време на океанския преход и дори видяхме двойка, когато бяхме точно в средата на Атлантическия океан!
Преди няколко дни обаче за първи път една от тях кацна на лодката. Нарекохме я Едуардо, тъй като вероятно идваше от Бразилия - по това време на 1500 км на юг от нас.
Едуардо беше любопитно и безстрашно врабче. Той разгледа всяка част от лодката (включително и кабината) и се катереше на ръцете и главите ни. Остана да почива при нас няколко часа, подари ни няколко изпражнения за късмет и отлетя.
Ден, два по-късно две други врабчета кацнаха на лодката. Очевидно, че Тина и Чочо са лудо влюбени, тъй като стояха близо един до друг, търкаха се един в друг и си разменяха целувки с човки през повечето време.
Въпреки това, изглеждаха мъртво уморени, тъй като очите им често се затваряха и не докоснаха водата и трохите, които им бяхме предложили.
За разлика от Едуардо, те останаха през нощта - сгушени на няколко сантиметра от подвижната гребна седалка. Не ги притесняваше, че ръцете ни, държащи веслата, се люлееха над главите им или че лодката постоянно бе блъскана от вълните.
На сутринта открихме Тина преобърната настрани, скована и неподвижна - умряла сигурно от умора. Положихме я във водата и още преди да потъне, една риба я грабна и завлече надолу.
Чочо остана кацнал на кабината за един час, след което излетя, гмурна се във водата и също изчезна.
#Да!ЗаЖивот!